Сградата е построена от Иван Пенчев, който е ученик на Никола Иванов Фичев (Колю Фичето) - гениален български възрожденски архитект, строител, каменоделец и дърворезбар, създал емблематични за Българското възраждане храмове, обществени и жилищни сгради, мостове и др. Всички сгради на майстор Никола Фичев са недвижими културни ценности. Неговият ученик Иван Пенчев използва и за къщата на бея характерната облицовка с плоско поставени червени тухли. Тази особеност срещаме у нас само във Велико Търново и Горна Оряховица, и не е изключено да е въведена точно от майстор Фичев, който развива дейността си в този район.

Освобождението на България. Последният бей напуска къщата. Тя е закупена от семейство Парашкевови и е използвана като техен частен дом.

Държавата национализира къщата и я превръща в седалище на държавен институт за забележителности в региона. Сградата се превръща в място за нови идеи на архитекти като Теофил Теофилов и Илия Лефтеров, които помагат да се съживи и развие архитектурната ценност на Велико Търново.

Старата бейска къща е изцяло реконструирана. От първоначалния строеж от 1874г. остават единствено носещите каменни стени и стените на двора.

В страната пада комунистическия строй и се провеждат първите демократични избори.

Сградата е реституирана и наследниците на семейство Парашкевови си връщат собствеността над имота.

Къщата е продадена от Парашкевови на бащата на Димитър Йорданов, член на парламента, който впоследствие я наследява, реновира и превръща в малък хотел.

Вследствие на лошо управление, сградата е изоставена и иззета от банка.

Имотът е закупен от Борис Благоев, който е и днешният, последен собственик.